11.04.2007 г., 20:19

Герой

1.3K 0 7
 

Ти тръгна срещу вятърните мелници.

Те бяха неизбежни.

Ще се намериш ли

в галоп на троянски коне

        и нежност

                на сирени?

В свят, населен с богове,

с батални сцени...

В свят без мене.

С хоризонти от картон,

с крещящи тонове...

А оттам накъде

        из тая

прозаична вселена?!

Мое мило момче...

Златното руно

всъщност е позлатено.


                                                                   14.03.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Хареса ми!Особено в първата част ме грабна най - много!Продължавай в същия дух!
  • Това заслужава само 6ци!!! Поздрави за всичките ти произведения
  • А така..каза ли му го?!
    6-добро хрумване,оригинална идея,цветност.
  • Силен стих, Ели, браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...