Ти тръгна срещу вятърните мелници.
Те бяха неизбежни.
Ще се намериш ли
в галоп на троянски коне
и нежност
на сирени?
В свят, населен с богове,
с батални сцени...
В свят без мене.
С хоризонти от картон,
с крещящи тонове...
А оттам накъде
из тая
прозаична вселена?!
Мое мило момче...
Златното руно
всъщност е позлатено.
© Елица Мавродинова Все права защищены