11 апр. 2007 г., 20:19

Герой 

  Поэзия
1101 0 7
 

Ти тръгна срещу вятърните мелници.

Те бяха неизбежни.

Ще се намериш ли

в галоп на троянски коне

        и нежност

                на сирени?

В свят, населен с богове,

с батални сцени...

В свят без мене.

С хоризонти от картон,

с крещящи тонове...

А оттам накъде

        из тая

прозаична вселена?!

Мое мило момче...

Златното руно

всъщност е позлатено.


                                                                   14.03.2006

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • Хареса ми!Особено в първата част ме грабна най - много!Продължавай в същия дух!
  • Това заслужава само 6ци!!! Поздрави за всичките ти произведения
  • А така..каза ли му го?!
    6-добро хрумване,оригинална идея,цветност.
  • Силен стих, Ели, браво!
  • Много хубаво... браво!
  • "А оттам накъде
    из тая
    прозаична вселена?!
    Мое мило момче...
    Златното руно
    всъщност е позлатено."

    Много хубав стих, Ели!!! Поздрави!!!

Предложения
: ??:??