6 ago 2015, 20:12  

Герой на нашия сайт

2.1K 3 31

Герой на нашия сайт

 

 

Реших с поезия да се захвана:

ще ви разкажа притча за Писана.

Във виртуала е почти герой –

момче от хлъзгав земноводен сой.

 

Твърди – кръвта била му от Ботуша.

На фронта му любовен – пълна суша.

Все бълва кухи стихове – мюре,

с надежда патка крехка да се спре.

 

И дами глуповати той капична,

страдаещи от девственост вторична.

Вилнее в откровенските гори –

поет да срещне, ще го умори.

 

Писана – шугава цветарка, шета

и ръси под тъпни хвалби клишета.

Хем Рицар, хем пък звезден пришълец,

поетът наш стандартен е подлец.

 

А нявга дисидентски стръвно цоца

от цицката партийна той на соца.

Говорят – без талант един процент

че бил долазил гордо до доцент.

 

Писана всъщност е страхлива мишка,

дарена с твърде, твърде малка вишка.

Нашир бездарен, както и надлъж.

А трябваше да бъде просто мъж.

 

Моля читателите да ми простят неумелия стихотворен опит – аз не съм поет, но какво да направя, като първите три куплета ми ги диктуваха от Сириус, а останалите – от Вега? Звездите ми го говореха, а аз добросъвестно записвах. Това е.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аноним Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ау, не знаех, че има и такива герои. Този автор не съм го срещала да публикува скоро... хм. Много откровена, тънка и остра ирония. Ирония ли е, сатира ли е- не знам. Но не звучи забавно. Но ме усмихна.
  • Хахахаха, Ганееее, туй съм го пропущила

    А нявга дисидентски стръвно цоца
    от цицката партийна той на соца.
    Говорят – без талант един процент
    че бил долазил гордо до доцент.
  • Страхотно е! Много актуално и днес!
  • Хаха, с малка вишка...на каишка... 😀😆😢
    Убийствено! ✌️
  • Харесва ми тънката ирония, много малко хора могат да я родят а още по малко да я разберат.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...