6.08.2015 г., 20:12  

Герой на нашия сайт

2.1K 3 31

Герой на нашия сайт

 

 

Реших с поезия да се захвана:

ще ви разкажа притча за Писана.

Във виртуала е почти герой –

момче от хлъзгав земноводен сой.

 

Твърди – кръвта била му от Ботуша.

На фронта му любовен – пълна суша.

Все бълва кухи стихове – мюре,

с надежда патка крехка да се спре.

 

И дами глуповати той капична,

страдаещи от девственост вторична.

Вилнее в откровенските гори –

поет да срещне, ще го умори.

 

Писана – шугава цветарка, шета

и ръси под тъпни хвалби клишета.

Хем Рицар, хем пък звезден пришълец,

поетът наш стандартен е подлец.

 

А нявга дисидентски стръвно цоца

от цицката партийна той на соца.

Говорят – без талант един процент

че бил долазил гордо до доцент.

 

Писана всъщност е страхлива мишка,

дарена с твърде, твърде малка вишка.

Нашир бездарен, както и надлъж.

А трябваше да бъде просто мъж.

 

Моля читателите да ми простят неумелия стихотворен опит – аз не съм поет, но какво да направя, като първите три куплета ми ги диктуваха от Сириус, а останалите – от Вега? Звездите ми го говореха, а аз добросъвестно записвах. Това е.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аноним Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ау, не знаех, че има и такива герои. Този автор не съм го срещала да публикува скоро... хм. Много откровена, тънка и остра ирония. Ирония ли е, сатира ли е- не знам. Но не звучи забавно. Но ме усмихна.
  • Хахахаха, Ганееее, туй съм го пропущила

    А нявга дисидентски стръвно цоца
    от цицката партийна той на соца.
    Говорят – без талант един процент
    че бил долазил гордо до доцент.
  • Страхотно е! Много актуално и днес!
  • Хаха, с малка вишка...на каишка... 😀😆😢
    Убийствено! ✌️
  • Харесва ми тънката ирония, много малко хора могат да я родят а още по малко да я разберат.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...