Препускайки с вятъра,
гетският* конник,
се готвеше пак
за война...
Сърцето му
биеше бързо
и рязко
пред грозния
час на смъртта...
В ръцете си стискаше
остра ромфея,
сразила безброй врагове,
по нея личаха засъхнали
кърви
след хиляди веч боеве...
Героят не чувстваше страх и тревога
(Какво бе за него смъртта?).
Той беше решен
да изстиска победа,
в неравната,
страшна
война...
© Андрей Андреев Todos los derechos reservados