13 abr 2019, 23:19

“Гларусът и аз “ 

  Poesía » Del paisaje
706 0 3

Гларусът и аз, тъй кротко наблюдавахме дъжда.
А той е луд-така необуздано капеше
И чистеше поредната душа.

 

Дъждът така красиво пееше 
и хората се спираха, залисани, да слушат песента.
Едвам-едвам докосваше чадърите,
но беше мъдър, весел дъжд

и покривите го обичаха

по керемидите когато беше пръв!


Жените на балкона му се вричаха,

с примамливото съзерцание на толкова изящна красота.

И ние с гларуса седим притихнали и наблюдаваме дъжда,
когато тъй величествено си вали,

досущ като през пролетта!

© Синьо момиче Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, Бургас...
  • Благодаря много за милите думи!
  • Хубава идея...и гларусът и дъжда...едно топло мокро ми стана ...На душата де. Да ти кажа, добре се справяш с пейзажа:
    "Жените на балкона му се вричаха ,
    с примамливото съзерцание на толкова изящна красота."
    Благодаря за дъждовно-сладкият момент!
Propuestas
: ??:??