LiYaa (Синьо момиче)
36 50
13.04.2019 г., 23:19 ч.

“Гларусът и аз “ 

  Поезия » Пейзажна
702 0 3

Гларусът и аз, тъй кротко наблюдавахме дъжда.
А той е луд-така необуздано капеше
И чистеше поредната душа.

 

Дъждът така красиво пееше 
и хората се спираха, залисани, да слушат песента.
Едвам-едвам докосваше чадърите,
но беше мъдър, весел дъжд

и покривите го обичаха

по керемидите когато беше пръв!


Жените на балкона му се вричаха,

с примамливото съзерцание на толкова изящна красота.

И ние с гларуса седим притихнали и наблюдаваме дъжда,
когато тъй величествено си вали,

досущ като през пролетта!

© Синьо момиче Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, Бургас...
  • Благодаря много за милите думи!
  • Хубава идея...и гларусът и дъжда...едно топло мокро ми стана ...На душата де. Да ти кажа, добре се справяш с пейзажа:
    "Жените на балкона му се вричаха ,
    с примамливото съзерцание на толкова изящна красота."
    Благодаря за дъждовно-сладкият момент!
Предложения
: ??:??