“Гларусът и аз “

13.04.2019 г., 23:19 ч.

Поезия » Пейзажна

565 0 3

Гларусът и аз, тъй кротко наблюдавахме дъжда.
А той е луд-така необуздано капеше
И чистеше поредната душа.

Дъждът така красиво пееше
и хората се спираха, залисани, да слушат песента.
Едвам-едвам докосваше чадърите,
но беше мъдър, весел дъжд

и покривите го обичаха

по керемидите когато беше пръв!

Жените на балкона му се вричаха,

с примамливото съзерцание на толкова изящна красота.

И ние с гларуса седим притихнали и наблюдаваме дъжда,
когато тъй величествено си вали,

досущ като през пролетта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.