“Гларусът и аз “

13 апр. 2019 г., 23:19

Поэзия » Пейзажная

701 0 3

Гларусът и аз, тъй кротко наблюдавахме дъжда.
А той е луд-така необуздано капеше
И чистеше поредната душа.

Дъждът така красиво пееше
и хората се спираха, залисани, да слушат песента.
Едвам-едвам докосваше чадърите,
но беше мъдър, весел дъжд

и покривите го обичаха

по керемидите когато беше пръв!

Жените на балкона му се вричаха,

с примамливото съзерцание на толкова изящна красота.

И ние с гларуса седим притихнали и наблюдаваме дъжда,
когато тъй величествено си вали,

досущ като през пролетта!

Петър1 (Петър Димитров)

2022-07-16T20:05:15+03:00

Ех, Бургас...
LiYaa (Синьо момиче)

2019-04-14T11:15:50+03:00

Благодаря много за милите думи!
LiaNik (И.К.)

2019-04-13T23:22:03+03:00

Хубава идея...и гларусът и дъжда...едно топло мокро ми стана ...На душата де. Да ти кажа, добре се справяш с пейзажа:
"Жените на балкона му се вричаха ,
с примамливото съзерцание на толкова изящна красота."
Благодаря за дъждовно-сладкият момент!