Гларусът и аз, тъй кротко наблюдавахме дъжда.
А той е луд-така необуздано капеше
И чистеше поредната душа.
Дъждът така красиво пееше
и хората се спираха, залисани, да слушат песента.
Едвам-едвам докосваше чадърите,
но беше мъдър, весел дъжд
и покривите го обичаха
по керемидите когато беше пръв!
Жените на балкона му се вричаха,
с примамливото съзерцание на толкова изящна красота.
И ние с гларуса седим притихнали и наблюдаваме дъжда, ...