4 sept 2009, 10:27

Глас от дълбините...

  Poesía
566 0 6

В дълбоката въздишка на морето

дочух гласа ти.

Знам – това си Ти.

Ще съживиш ли дребничката птица,

преди вълната да я заличи?

Преди последно в гаснещи зеници

да побере прииждащата паст?...

Ще я спасиш ли? Миг е и изтича.

Една нищожна точка на брега.

Все още топла. В крехките ù вени

животът се прокрадва и кръжи.

Спасително повярвала в спасение -

в юмруче нежност светлинка трепти.

Гласът ти доловила в дълбините –

живителен, разчетен с обич код...

Вземи я в топли длани и не питай.

Една трептяща топчица любов.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...