Глас от дълбините...
В дълбоката въздишка на морето
дочух гласа ти.
Знам – това си Ти.
Ще съживиш ли дребничката птица,
преди вълната да я заличи?
Преди последно в гаснещи зеници
да побере прииждащата паст?...
Ще я спасиш ли? Миг е и изтича.
Една нищожна точка на брега.
Все още топла. В крехките ù вени
животът се прокрадва и кръжи.
Спасително повярвала в спасение -
в юмруче нежност светлинка трепти.
Гласът ти доловила в дълбините –
живителен, разчетен с обич код...
Вземи я в топли длани и не питай.
Една трептяща топчица любов.
© Людмила Билярска All rights reserved.
