pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
9 jul 2010, 10:18

Гласова поща

1.2K 1 23

Телефонът звъни.

И след миг ще ни свърже...

Тревога!

Няма никой отсреща.

Как дъха си да вържа?

Не мога!

Пропищяват секундите!

И избухват със звук

на сирена.

Ти си някъде там...

А пък аз... аз съм тук,

но сразена...

Закарфичвам страха

за ръба

на разумния

довод.

Усмирявам сърцето.

Заеква! И чудно -

без повод!

После глас непознат

спешна помощ

- на мене ли? -

дава:

- Остави съобщение!

Но какво да ти кажа?

Тогава...?

И тогава маркирам

надежда със знак

на тревожност:

- Аз пътувам в неделя...

Ще ме чакаш ли пак?

... Ако можеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0