Гласова поща
Телефонът звъни.
И след миг ще ни свърже...
Тревога!
Няма никой отсреща.
Как дъха си да вържа?
Не мога!
Пропищяват секундите!
И избухват със звук
на сирена.
Ти си някъде там...
А пък аз... аз съм тук,
но сразена...
Закарфичвам страха
за ръба
на разумния
довод.
Усмирявам сърцето.
Заеква! И чудно -
без повод!
После глас непознат
спешна помощ
- на мене ли? -
дава:
- Остави съобщение!
Но какво да ти кажа?
Тогава...?
И тогава маркирам
надежда със знак
на тревожност:
- Аз пътувам в неделя...
Ще ме чакаш ли пак?
... Ако можеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
