Видях аз тъжна птица,
сгушена и треперлива.
Блестеше как златица -
Слънце щедро я облива,
а тя трепти, като листенце,
такова, като трепетлика.
Виждах впереното ù оченце,
а гушката ù сякаш хлипа.
Не мръдна мисля часове.
А когато заваля градушка -
не мигна даже! Не, и не!
Стоеше. Като „на мушка”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
/понякога крием болките си в усмивка - дано съумяваме да "виждаме" отвъд усмивката на приятелите си.../