30 сент. 2016 г., 07:48

Гласовете ви дано да чувам! 

  Поэзия » Другая
732 2 12
Видях аз тъжна птица,
сгушена и треперлива.
Блестеше как златица -
Слънце щедро я облива,
а тя трепти, като листенце,
такова, като трепетлика.
Виждах впереното ù оченце,
а гушката ù сякаш хлипа.
Не мръдна мисля часове.
А когато заваля градушка -
не мигна даже! Не, и не!
Стоеше. Като „на мушка”. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Все права защищены

/понякога крием болките си в усмивка - дано съумяваме да "виждаме" отвъд усмивката на приятелите си.../

Предложения
: ??:??