Гласовете ви дано да чувам!
Видях аз тъжна птица,
сгушена и треперлива.
Блестеше как златица -
Слънце щедро я облива,
а тя трепти, като листенце,
такова, като трепетлика.
Виждах впереното ù оченце,
а гушката ù сякаш хлипа.
Не мръдна мисля часове.
А когато заваля градушка -
не мигна даже! Не, и не!
Стоеше. Като „на мушка”.
Нагоре гледаше. В небето.
сякаш молеше се Богу,
после скокна до телцето -
завинаги остало долу.
Едва ли някога ще разбера -
дали умират птиците сами
(тази птица отлетя сама)
и пеят ли когато ги боли.
Оттук насетне се страхувам -
тъжна песен да не ме зарадва
„Гласовете ви дано да чувам!” -
тъй, по човешки! Както трябва.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
си Людмил, а моето усмихнато "неусещане" е защото това е обичайно обръщение на Анабел в коментар към мен и на мен ми е особено приятно...та нямаше как да стане "кавга"
