3 mar 2019, 23:00

Гледай ги в лицата...

  Poesía » Otra
713 0 2

Гледай ги в лицата,

ще познаеш какви са по очите...

Виж дланите - бели, ту червени, ту лилави,

като леани, а сякаш рани...

Вгледай се в спираловидните обръчи,

по ръцете надрани от бодли,

от нажежени игли,

следи от шевове,

остатъчни белези,

разшили се ясни спомени, 

пролетни, есенни, 

зазидани помисли в съзнанието - 

пропукани,

различни ириси в мен гледащи. 

Думи - искра - пламък - пожар -

превръщащи,

словесен водовъртеж, 

астрален палеж,

вените не горят,

трънливи гривни на китките,

пръстени от цветя зашити в дланите  - 

не кървят те.

Стари страници на книги

са дните минали - запалени.

 

Гледай ги в лицата,

ще познаеш какви са по очите...

Виж  дланите - бели, ту червени,

ту лилави, зелени, шарени

като леани, а сякаш рани...

Огледални цветове в различни образи

преплитащи се.

Погледни им ръцете - 

убодени от тръни, 

изгорени от пламъци, 

като игленици, 

следи от шевове, 

ясни белези, 

пропукали се спомени,

летни, зимни, 

есенни, пролетни,

разлистени помисли в съзнанието 

от вятъра разпръснати,

малки песечинки, 

различни ириси в мене гледащи,

ръце към мен протягащи,

мисли в душата вграждащи...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...