15 oct 2006, 23:49

Глуха...

  Poesía
1.2K 0 5

Глуха и сляпа, съзирам

в тунела сноп светлина,

но свещичка явно е била,

последен лъч топлина.

 

Глуха и сляпа, разбирам -

окаляна във прах съм била,

безчувствена сякаш сега

в очите с последна молба.

 

Глуха и сляпа, почувствах

за пръв път тогаз любовта,

но късче била е за жалост,

една мимолетна игра.

 

Глуха и сляпа за тебе,

открила нереалния свят,

боря се с мъката, мили,

боря се да се върна назад.                                                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...