Глуха и сляпа, съзирам
в тунела сноп светлина,
но свещичка явно е била,
последен лъч топлина.
Глуха и сляпа, разбирам -
окаляна във прах съм била,
безчувствена сякаш сега
в очите с последна молба.
Глуха и сляпа, почувствах
за пръв път тогаз любовта,
но късче била е за жалост,
една мимолетна игра.
Глуха и сляпа за тебе,
открила нереалния свят,
боря се с мъката, мили,
боря се да се върна назад.© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados