15 oct 2006, 23:49

Глуха...

  Poesía
1.2K 0 5

Глуха и сляпа, съзирам

в тунела сноп светлина,

но свещичка явно е била,

последен лъч топлина.

 

Глуха и сляпа, разбирам -

окаляна във прах съм била,

безчувствена сякаш сега

в очите с последна молба.

 

Глуха и сляпа, почувствах

за пръв път тогаз любовта,

но късче била е за жалост,

една мимолетна игра.

 

Глуха и сляпа за тебе,

открила нереалния свят,

боря се с мъката, мили,

боря се да се върна назад.                                                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...