Oct 15, 2006, 11:49 PM

Глуха...

  Poetry
1.2K 0 5

Глуха и сляпа, съзирам

в тунела сноп светлина,

но свещичка явно е била,

последен лъч топлина.

 

Глуха и сляпа, разбирам -

окаляна във прах съм била,

безчувствена сякаш сега

в очите с последна молба.

 

Глуха и сляпа, почувствах

за пръв път тогаз любовта,

но късче била е за жалост,

една мимолетна игра.

 

Глуха и сляпа за тебе,

открила нереалния свят,

боря се с мъката, мили,

боря се да се върна назад.                                                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...