15.10.2006 г., 23:49

Глуха...

1.2K 0 5

Глуха и сляпа, съзирам

в тунела сноп светлина,

но свещичка явно е била,

последен лъч топлина.

 

Глуха и сляпа, разбирам -

окаляна във прах съм била,

безчувствена сякаш сега

в очите с последна молба.

 

Глуха и сляпа, почувствах

за пръв път тогаз любовта,

но късче била е за жалост,

една мимолетна игра.

 

Глуха и сляпа за тебе,

открила нереалния свят,

боря се с мъката, мили,

боря се да се върна назад.                                                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...