15 окт. 2006 г., 23:49

Глуха...

1.2K 0 5

Глуха и сляпа, съзирам

в тунела сноп светлина,

но свещичка явно е била,

последен лъч топлина.

 

Глуха и сляпа, разбирам -

окаляна във прах съм била,

безчувствена сякаш сега

в очите с последна молба.

 

Глуха и сляпа, почувствах

за пръв път тогаз любовта,

но късче била е за жалост,

една мимолетна игра.

 

Глуха и сляпа за тебе,

открила нереалния свят,

боря се с мъката, мили,

боря се да се върна назад.                                                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Тонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....