31 mar 2008, 23:20

Глухота

1.2K 0 3

Глухота

Абдулрахман Акра
---------------------------

нито шепотът през нощта


ни векът в сутринта
могат душата ти да галят


Мои розови думи
Уханни на обич
И с цветни мечти
Носещи обещания
На крехките си крила
В пространство на мълчанието
Загиват
Крилата им техни
Мъртви се разпръскват
по сухата земята
А ти ги стъпкваш с босите крака


Вървя по твоята диря аз
Събирам сивите пера разкъсани
И гроб копая
До който стоя, четейки
Молитва на отчаяние...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Абдулрахман Акра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много трогателно, красиво...и тъжно...
    молитва на отчаянието...
    влезе в душата ми тъгата...с обич, Акра.
  • Драга Фея: Благодаря ти за поздравленията , които ме зарадваха...и то много.
    Драга Светла; Радвам се , че ти хареса..поласкан съм
    Поздрави и приятен ден на всичките ви
  • Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...