31 мар. 2008 г., 23:20

Глухота

1.2K 0 3

Глухота

Абдулрахман Акра
---------------------------

нито шепотът през нощта


ни векът в сутринта
могат душата ти да галят


Мои розови думи
Уханни на обич
И с цветни мечти
Носещи обещания
На крехките си крила
В пространство на мълчанието
Загиват
Крилата им техни
Мъртви се разпръскват
по сухата земята
А ти ги стъпкваш с босите крака


Вървя по твоята диря аз
Събирам сивите пера разкъсани
И гроб копая
До който стоя, четейки
Молитва на отчаяние...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Абдулрахман Акра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много трогателно, красиво...и тъжно...
    молитва на отчаянието...
    влезе в душата ми тъгата...с обич, Акра.
  • Драга Фея: Благодаря ти за поздравленията , които ме зарадваха...и то много.
    Драга Светла; Радвам се , че ти хареса..поласкан съм
    Поздрави и приятен ден на всичките ви
  • Поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...