Mar 31, 2008, 11:20 PM

Глухота

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Глухота

Абдулрахман Акра
---------------------------

нито шепотът през нощта


ни векът в сутринта
могат душата ти да галят


Мои розови думи
Уханни на обич
И с цветни мечти
Носещи обещания
На крехките си крила
В пространство на мълчанието
Загиват
Крилата им техни
Мъртви се разпръскват
по сухата земята
А ти ги стъпкваш с босите крака


Вървя по твоята диря аз
Събирам сивите пера разкъсани
И гроб копая
До който стоя, четейки
Молитва на отчаяние...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Абдулрахман Акра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много трогателно, красиво...и тъжно...
    молитва на отчаянието...
    влезе в душата ми тъгата...с обич, Акра.
  • Драга Фея: Благодаря ти за поздравленията , които ме зарадваха...и то много.
    Драга Светла; Радвам се , че ти хареса..поласкан съм
    Поздрави и приятен ден на всичките ви
  • Поздравления!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...