Глухота
Глухота
Абдулрахман Акра---------------------------
нито шепотът през нощта
ни векът в сутринта
могат душата ти да галят
Мои розови думи
Уханни на обич
И с цветни мечти
Носещи обещания
На крехките си крила
В пространство на мълчанието
Загиват
Крилата им техни
Мъртви се разпръскват
по сухата земята
А ти ги стъпкваш с босите крака
Вървя по твоята диря аз
Събирам сивите пера разкъсани
И гроб копая
До който стоя, четейки
Молитва на отчаяние...
© Абдулрахман Акра All rights reserved.