31.03.2008 г., 23:20

Глухота

1.2K 0 3

Глухота

Абдулрахман Акра
---------------------------

нито шепотът през нощта


ни векът в сутринта
могат душата ти да галят


Мои розови думи
Уханни на обич
И с цветни мечти
Носещи обещания
На крехките си крила
В пространство на мълчанието
Загиват
Крилата им техни
Мъртви се разпръскват
по сухата земята
А ти ги стъпкваш с босите крака


Вървя по твоята диря аз
Събирам сивите пера разкъсани
И гроб копая
До който стоя, четейки
Молитва на отчаяние...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много трогателно, красиво...и тъжно...
    молитва на отчаянието...
    влезе в душата ми тъгата...с обич, Акра.
  • Драга Фея: Благодаря ти за поздравленията , които ме зарадваха...и то много.
    Драга Светла; Радвам се , че ти хареса..поласкан съм
    Поздрави и приятен ден на всичките ви
  • Поздравления!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...