Глутница
Събират се вълци, вият от глад,
в преспите снежни правят си път.
В лютата зима, в ледений хлад
те идат, понесли на звяра зовът.
Очите им светят в тъмната нощ,
а някъде там ги чака агнецът*.
Телата им тръпнат усетили мощ,
те идат, с тях иде конéцът**.
Въ́лче е времето – време за пир,
ловците заспали – вречени в сън.
Червена ще стене бялата шир,
раненото утро, ще плаче навън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados
