12.01.2019 г., 18:10 ч.

Глутница 

  Поезия » Друга
354 3 4

Събират се вълци, вият от глад,

в преспите снежни правят си път.

В лютата зима, в ледений хлад

те идат, понесли на звяра зовът.

 

Очите им светят в тъмната нощ,

а някъде там ги чака агнецът*.

Телата им тръпнат усетили мощ,

те идат, с тях иде конéцът**.

 

Въ́лче е времето – време за пир,

ловците заспали – вречени в сън.

Червена ще стене бялата шир,

раненото утро, ще плаче навън.

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

** - конец - Остар. край,краят.

* - агнец - Прен. изкупителна жертва.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??