Глътка

Poesía

355 2 3

Лъжата... таз стара истина,

вълшебница... самозвана наивница

решила да клевети до финала!?

За да се изкара и от Бога по-бяла.

А черното, то е модерно.

От какво? За истината граници няма.

Ручей, бистра вода... но от бозата,

никой не бяга, тъга за баницата на Баба.

Кисело зеле, лахна баскасъ...

Пържен вятър на скара.

Магаре на магаре седи...

няма я вече таз вълшебна отвара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря ви ,Младене,Стойчо за подкрепата и разбирането!

2025-01-11T16:31:01+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Чудесна ретроспекция за Лъжата и Истината!
Поздравления, Ангел!

2025-01-11T03:43:18+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Сентенциален стих!:

"Лъжата... таз стара истина,
вълшебница... самозвана наивница
решила да клевети до финала!?
За да се изкара и от Бога по-бяла."

По-добре не може да бъде изречено. Поздравление, Приятелю!

2025-01-10T22:22:39+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0