Глътка
Лъжата... таз стара истина,
вълшебница... самозвана наивница
решила да клевети до финала!?
За да се изкара и от Бога по-бяла.
А черното, то е модерно.
От какво? За истината граници няма.
Ручей, бистра вода... но от бозата,
никой не бяга, тъга за баницата на Баба.
Кисело зеле, лахна баскасъ...
Пържен вятър на скара.
Магаре на магаре седи...
няма я вече таз вълшебна отвара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
