Глътка

Лъжата... таз стара истина,

вълшебница... самозвана наивница

решила да клевети до финала!?

За да се изкара и от Бога по-бяла.

А черното, то е модерно.

От какво? За истината граници няма.

Ручей, бистра вода... но от бозата,

никой не бяга, тъга за баницата на Баба.

Кисело зеле, лахна баскасъ...

Пържен вятър на скара.

Магаре на магаре седи...

няма я вече таз вълшебна отвара.