11 nov 2020, 16:31

Гневно

953 5 7

 

Колкото мека съм, толкова горда, че и оттатък.

Тръгна ли, то непременно със трясък затварям вратата.

Пиша по сто запетайки, но само веднъж – удивителна,

само че нейното "Стига" е оглушително.

Аз не пестя ни усмивките, ни сълзите си, нито въздишките

с малко условие – те за за Хората. Не за мишките.

Тези от вас, дето смятат че за мене са твърде красиви,

ще ви помоля: "Към изхода!" То не може всички да са щастливи.

Аз съм ужасна прахосница. Смятам, че твърде богата съм

и на боклука изхвърлям, а не претоплям приятелства.

А пък сърцето с мотика плевя от любовите бивши.

Вчера падна джакпота. Да сте гледали, печеливши!

Ако не всичко – нищо. Ей такава съм. Максималистка.

И откак станах кучка, отдалече подушвам огризките.

Днес е ден за разчистване. Преброявам в живота си гостите,

после тегля чертата и... горя мостове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...