Marmadun (Таня Георгиева)
78 113
11.11.2020 г., 16:31 ч.

Гневно 

  Поезия » Философска
421 5 7

 

Колкото мека съм, толкова горда, че и оттатък.

Тръгна ли, то непременно със трясък затварям вратата.

Пиша по сто запетайки, но само веднъж – удивителна,

само че нейното "Стига" е оглушително.

Аз не пестя ни усмивките, ни сълзите си, нито въздишките

с малко условие – те за за Хората. Не за мишките.

Тези от вас, дето смятат че за мене са твърде красиви,

ще ви помоля: "Към изхода!" То не може всички да са щастливи.

Аз съм ужасна прахосница. Смятам, че твърде богата съм

и на боклука изхвърлям, а не претоплям приятелства.

А пък сърцето с мотика плевя от любовите бивши.

Вчера падна джакпота. Да сте гледали, печеливши!

Ако не всичко – нищо. Ей такава съм. Максималистка.

И откак станах кучка, отдалече подушвам огризките.

Днес е ден за разчистване. Преброявам в живота си гостите,

после тегля чертата и... горя мостове.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??