Nov 11, 2020, 4:31 PM

Гневно

949 5 7

 

Колкото мека съм, толкова горда, че и оттатък.

Тръгна ли, то непременно със трясък затварям вратата.

Пиша по сто запетайки, но само веднъж – удивителна,

само че нейното "Стига" е оглушително.

Аз не пестя ни усмивките, ни сълзите си, нито въздишките

с малко условие – те за за Хората. Не за мишките.

Тези от вас, дето смятат че за мене са твърде красиви,

ще ви помоля: "Към изхода!" То не може всички да са щастливи.

Аз съм ужасна прахосница. Смятам, че твърде богата съм

и на боклука изхвърлям, а не претоплям приятелства.

А пък сърцето с мотика плевя от любовите бивши.

Вчера падна джакпота. Да сте гледали, печеливши!

Ако не всичко – нищо. Ей такава съм. Максималистка.

И откак станах кучка, отдалече подушвам огризките.

Днес е ден за разчистване. Преброявам в живота си гостите,

после тегля чертата и... горя мостове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...