Marmadun (Таня Георгиева)
79 114
Nov 11, 2020, 4:31 PM

Гневно 

  Poetry » Phylosophy
531 5 7

 

Колкото мека съм, толкова горда, че и оттатък.

Тръгна ли, то непременно със трясък затварям вратата.

Пиша по сто запетайки, но само веднъж – удивителна,

само че нейното "Стига" е оглушително.

Аз не пестя ни усмивките, ни сълзите си, нито въздишките

с малко условие – те за за Хората. Не за мишките.

Тези от вас, дето смятат че за мене са твърде красиви,

ще ви помоля: "Към изхода!" То не може всички да са щастливи.

Аз съм ужасна прахосница. Смятам, че твърде богата съм

и на боклука изхвърлям, а не претоплям приятелства.

А пък сърцето с мотика плевя от любовите бивши.

Вчера падна джакпота. Да сте гледали, печеливши!

Ако не всичко – нищо. Ей такава съм. Максималистка.

И откак станах кучка, отдалече подушвам огризките.

Днес е ден за разчистване. Преброявам в живота си гостите,

после тегля чертата и... горя мостове.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??