15 ago 2019, 18:45

Гнездо на запустението – милост 

  Poesía
546 5 11
Забравена от зверове и хора,
пътеката се вие в прахоляк.
Чешмичката пресъхнала на двора
до каменно корито – в треволяк.
На гаричката влакчето е спряло.
Разхвърляни парчета детски сън
кондукторът вместо билети вяло
подрежда в сенчеста печал навън.
И нещо пише, нещо все пресмята,
приседнал на отсечен боров пън
край релсите. Но няма ги децата.
И кончето линее без ездачи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??