Aug 15, 2019, 6:45 PM

Гнездо на запустението – милост 

  Poetry
537 5 11
Забравена от зверове и хора,
пътеката се вие в прахоляк.
Чешмичката пресъхнала на двора
до каменно корито – в треволяк.
На гаричката влакчето е спряло.
Разхвърляни парчета детски сън
кондукторът вместо билети вяло
подрежда в сенчеста печал навън.
И нещо пише, нещо все пресмята,
приседнал на отсечен боров пън
край релсите. Но няма ги децата.
И кончето линее без ездачи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??