10 nov 2012, 16:19

Гнездо за моята стопанка 

  Poesía » De amor
363 0 0

Направих ти гнездо

от бряг и обич с керемида...

Извезох ти везмо

от бисера на морска мида.

 

Направих от зърна

венец за тънката ти шия.

С походка на вълнá

ти влезе в моята чаршия.

 

И моята душа

те срещна, мила, на площада.

И тръгнала пеша,

от теб поиска тя пощада.

 

Сърцето ми замря

от твойта женствена осанка.

И слънцето изгря

в очите ти като гатанка.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??