Гнездо за моята стопанка

Poetry » Love

494 0 0

Направих ти гнездо

от бряг и обич с керемида...

Извезох ти везмо

от бисера на морска мида.

Направих от зърна

венец за тънката ти шия.

С походка на вълнá

ти влезе в моята чаршия.

И моята душа

те срещна, мила, на площада.

И тръгнала пеша,

от теб поиска тя пощада.

Сърцето ми замря

от твойта женствена осанка.

И слънцето изгря

в очите ти като гатанка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0