Гнездо за моята стопанка
492
0
0
Направих ти гнездо
от бряг и обич с керемида...
Извезох ти везмо
от бисера на морска мида.
Направих от зърна
венец за тънката ти шия.
С походка на вълнá
ти влезе в моята чаршия.
И моята душа
те срещна, мила, на площада.
И тръгнала пеша,
от теб поиска тя пощада.
Сърцето ми замря
от твойта женствена осанка.
И слънцето изгря
в очите ти като гатанка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
