24 abr 2018, 12:41

Гной

Poesía

921 0 0

Гнетен дъх в устѝ тътне.
немож‘ ли глухий шепот
тез думи глътне?...

В гърлен глъч пищят замрели,
сред карамфилени цветя,
гроздовете на една Душа-
полушепот изпод гнойната земя...

Сега душа за Душа, душа в тъга -
кат' ритнат пес скимти и вие.
Сама в гнездо, сиротно, запустяло,
сълзи от гарван давам ѝ да пие...

Но Господи кажи ми!
Как да се напие?
Щом мама там гние ли, гние...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

на мама

Comentarios

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0