Гной

Гнетен дъх в устѝ тътне.
немож‘ ли глухий шепот
тез думи глътне?...

В гърлен глъч пищят замрели,
сред карамфилени цветя,
гроздовете на една Душа-
полушепот изпод гнойната земя...

Сега душа за Душа, душа в тъга -
кат' ритнат пес скимти и вие.
Сама в гнездо, сиротно, запустяло,
сълзи от гарван давам ѝ да пие...

Но Господи кажи ми!
Как да се напие?
Щом мама там гние ли, гние...