24 апр. 2018 г., 12:41

Гной

Поэзия

917 0 0

Гнетен дъх в устѝ тътне.
немож‘ ли глухий шепот
тез думи глътне?...

В гърлен глъч пищят замрели,
сред карамфилени цветя,
гроздовете на една Душа-
полушепот изпод гнойната земя...

Сега душа за Душа, душа в тъга -
кат' ритнат пес скимти и вие.
Сама в гнездо, сиротно, запустяло,
сълзи от гарван давам ѝ да пие...

Но Господи кажи ми!
Как да се напие?
Щом мама там гние ли, гние...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

на мама

Выбор редактора

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0