Гной
Гнетен дъх в устѝ тътне.
немож‘ ли глухий шепот
тез думи глътне?...
В гърлен глъч пищят замрели,
сред карамфилени цветя,
гроздовете на една Душа-
полушепот изпод гнойната земя...
Сега душа за Душа, душа в тъга -
кат' ритнат пес скимти и вие.
Сама в гнездо, сиротно, запустяло,
сълзи от гарван давам ѝ да пие...
Но Господи кажи ми!
Как да се напие?
Щом мама там гние ли, гние...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аврам Аврамович Всички права запазени
