14 jun 2017, 23:12  

Година 2082

652 2 3

Погледите – празни.

Мисли нечовешки.

Опити напразни.

Стават само грешки.

Душите са прозрачни.

Очите им – червени.

Дните все по-мрачни.

Отношения  студени.

И въртят се век след век,

а главата пълна с дървесина.

Гледаш го човек,

а всъщност е машина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ми се живее в такъв свят. Поздрави!
  • Това ли ни чака? Такъв ли ще е светът тогава?
  • Почти позна! Наистина ще има биороботи,но едва ли ще бъдат изпуснати от контрол... Механични роботи има и сега.И чрез тях се опитват да ни контролират,но не всякога успяват.Имаш нарушен ритъм по средата на стихотворението.Съжалявам,ако съм прекалено откровен.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...