Година 2082

14 jun 2017, 23:12 2017-06-15T21:48:02+03:00

Poesía » Filosófica

479 2 3

Погледите – празни.

Мисли – нечовешки.

Опити – напразни.

Стават само грешки.

Душите са прозрачни.

Очите им – червени.

Дните все по-мрачни.

Отношения – студени.

И въртят се век след век,

а главата пълна с дървесина.

Гледаш го – човек,

а всъщност е машина...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-06-15T07:05:09+03:00

Не ми се живее в такъв свят. Поздрави!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-06-15T06:28:51+03:00

Това ли ни чака? Такъв ли ще е светът тогава?
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-06-15T05:58:39+03:00

Почти позна! Наистина ще има биороботи,но едва ли ще бъдат изпуснати от контрол... Механични роботи има и сега.И чрез тях се опитват да ни контролират,но не всякога успяват.Имаш нарушен ритъм по средата на стихотворението.Съжалявам,ако съм прекалено откровен.