ЙоСтанчева (Йоана Станчева)
2 0
14.06.2017 г., 23:12 ч.  

Година 2082 

  Поезия » Философска
478 2 3

Погледите – празни.

Мисли – нечовешки.

Опити – напразни.

Стават само грешки.

Душите са прозрачни.

Очите им – червени.

Дните все по-мрачни.

Отношения – студени.

И въртят се век след век,

а главата пълна с дървесина.

Гледаш го – човек,

а всъщност е машина...

© Йоана Станчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не ми се живее в такъв свят. Поздрави!
  • Това ли ни чака? Такъв ли ще е светът тогава?
  • Почти позна! Наистина ще има биороботи,но едва ли ще бъдат изпуснати от контрол... Механични роботи има и сега.И чрез тях се опитват да ни контролират,но не всякога успяват.Имаш нарушен ритъм по средата на стихотворението.Съжалявам,ако съм прекалено откровен.
Предложения
: ??:??