ЙоСтанчева (Йоана Станчева)
2 2

14.06.2017 г., 23:12 2017-06-15T21:48:02+03:00

Година 2082

Поезия » Философска

650 2 3

Погледите – празни.

Мисли – нечовешки.

Опити – напразни.

Стават само грешки.

Душите са прозрачни.

Очите им – червени.

Дните все по-мрачни.

Отношения – студени.

И въртят се век след век,

а главата пълна с дървесина.

Гледаш го – човек,

а всъщност е машина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Не ми се живее в такъв свят. Поздрави!

2017-06-15T07:05:09+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Това ли ни чака? Такъв ли ще е светът тогава?

2017-06-15T06:28:51+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Почти позна! Наистина ще има биороботи,но едва ли ще бъдат изпуснати от контрол... Механични роботи има и сега.И чрез тях се опитват да ни контролират,но не всякога успяват.Имаш нарушен ритъм по средата на стихотворението.Съжалявам,ако съм прекалено откровен.

2017-06-15T05:58:39+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0