Година 2082

Поэзия » Философская

651 2 3

Погледите – празни.

Мисли – нечовешки.

Опити – напразни.

Стават само грешки.

Душите са прозрачни.

Очите им – червени.

Дните все по-мрачни.

Отношения – студени.

И въртят се век след век,

а главата пълна с дървесина.

Гледаш го – човек,

а всъщност е машина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Не ми се живее в такъв свят. Поздрави!

2017-06-15T07:05:09+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Това ли ни чака? Такъв ли ще е светът тогава?

2017-06-15T06:28:51+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Почти позна! Наистина ще има биороботи,но едва ли ще бъдат изпуснати от контрол... Механични роботи има и сега.И чрез тях се опитват да ни контролират,но не всякога успяват.Имаш нарушен ритъм по средата на стихотворението.Съжалявам,ако съм прекалено откровен.

2017-06-15T05:58:39+03:00