Година 2082

Poetry » Philosophical

657 2 3

Погледите – празни.

Мисли – нечовешки.

Опити – напразни.

Стават само грешки.

Душите са прозрачни.

Очите им – червени.

Дните все по-мрачни.

Отношения – студени.

И въртят се век след век,

а главата пълна с дървесина.

Гледаш го – човек,

а всъщност е машина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Не ми се живее в такъв свят. Поздрави!

2017-06-15T07:05:09+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Това ли ни чака? Такъв ли ще е светът тогава?

2017-06-15T06:28:51+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Почти позна! Наистина ще има биороботи,но едва ли ще бъдат изпуснати от контрол... Механични роботи има и сега.И чрез тях се опитват да ни контролират,но не всякога успяват.Имаш нарушен ритъм по средата на стихотворението.Съжалявам,ако съм прекалено откровен.

2017-06-15T05:58:39+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0