21 oct 2007, 12:19

Годината към края се търкаля

  Poesía
962 0 11
Годината към края вече се търкаля,
частица време в доживотната поредица,
по празниците в кишата ще се окаля
и ще се подхлъзне в зимната поледица.
На трапезата ще я изпратя подобава,
в душата си със сладко-кисел вкус,
не се качих навреме и ме подминава -
за другата ще чакам следващия автобус.
В минутите преди дванадесет часа,
ще си заключа грешките до тук
и със надежда вечерта ще украся,
ще броя секундите с тиктакащия звук.
И този край ще е поредното начало,
ще се събуди сладко спящата мечта
и зрънце вяра във сърцето оцеляло,
отгледано като дете на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...