21 oct 2007, 12:19

Годината към края се търкаля

  Poesía
965 0 11
Годината към края вече се търкаля,
частица време в доживотната поредица,
по празниците в кишата ще се окаля
и ще се подхлъзне в зимната поледица.
На трапезата ще я изпратя подобава,
в душата си със сладко-кисел вкус,
не се качих навреме и ме подминава -
за другата ще чакам следващия автобус.
В минутите преди дванадесет часа,
ще си заключа грешките до тук
и със надежда вечерта ще украся,
ще броя секундите с тиктакащия звук.
И този край ще е поредното начало,
ще се събуди сладко спящата мечта
и зрънце вяра във сърцето оцеляло,
отгледано като дете на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...