Годината към края се търкаля
Годината към края вече се търкаля,
частица време в доживотната поредица,
по празниците в кишата ще се окаля
и ще се подхлъзне в зимната поледица.
На трапезата ще я изпратя подобава,
в душата си със сладко-кисел вкус,
не се качих навреме и ме подминава -
за другата ще чакам следващия автобус.
В минутите преди дванадесет часа,
ще си заключа грешките до тук
и със надежда вечерта ще украся,
ще броя секундите с тиктакащия звук.
И този край ще е поредното начало,
ще се събуди сладко спящата мечта
и зрънце вяра във сърцето оцеляло,
отгледано като дете на любовта.
частица време в доживотната поредица,
по празниците в кишата ще се окаля
и ще се подхлъзне в зимната поледица.
На трапезата ще я изпратя подобава,
в душата си със сладко-кисел вкус,
не се качих навреме и ме подминава -
за другата ще чакам следващия автобус.
В минутите преди дванадесет часа,
ще си заключа грешките до тук
и със надежда вечерта ще украся,
ще броя секундите с тиктакащия звук.
И този край ще е поредното начало,
ще се събуди сладко спящата мечта
и зрънце вяра във сърцето оцеляло,
отгледано като дете на любовта.
© Елица Стоянова All rights reserved.
