21.10.2007 г., 12:19

Годината към края се търкаля

960 0 11
Годината към края вече се търкаля,
частица време в доживотната поредица,
по празниците в кишата ще се окаля
и ще се подхлъзне в зимната поледица.
На трапезата ще я изпратя подобава,
в душата си със сладко-кисел вкус,
не се качих навреме и ме подминава -
за другата ще чакам следващия автобус.
В минутите преди дванадесет часа,
ще си заключа грешките до тук
и със надежда вечерта ще украся,
ще броя секундите с тиктакащия звук.
И този край ще е поредното начало,
ще се събуди сладко спящата мечта
и зрънце вяра във сърцето оцеляло,
отгледано като дете на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...