3 jun 2010, 18:23

Голгота

1.5K 0 9

Нямам повече сили да дишам

     в тази черна кутия

като порцеланова кукла

                с пречупени китки...

Там е тъмно и тясно

            и не искам  да крия

вечно в нея душата си

                  от болка превита.

 

 Не мога, не искам

          и макар да боли,

                     ще изляза, а ти

  ако искаш ме виждай

                      с всички рани

          от всички твои бодли,

ако искаш съди ме,

              ако искаш убий ме...

 

Само не казвай, че не си ме познавал

и че никога не си ме обичал,

       защото тогава

ще ме ме видиш с криле,

   приковани към залеза,

от които кръвта ми към теб ще изтича...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...