Голгота
Нямам повече сили да дишам
в тази черна кутия
като порцеланова кукла
с пречупени китки...
Там е тъмно и тясно
и не искам да крия
вечно в нея душата си
от болка превита.
Не мога, не искам
и макар да боли,
ще изляза, а ти
ако искаш ме виждай
с всички рани
от всички твои бодли,
ако искаш съди ме,
ако искаш убий ме...
Само не казвай, че не си ме познавал
и че никога не си ме обичал,
защото тогава
ще ме ме видиш с криле,
приковани към залеза,
от които кръвта ми към теб ще изтича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Ангелова Всички права запазени
