Jun 3, 2010, 6:23 PM

Голгота

  Poetry » Love
1.5K 0 9

Нямам повече сили да дишам

     в тази черна кутия

като порцеланова кукла

                с пречупени китки...

Там е тъмно и тясно

            и не искам  да крия

вечно в нея душата си

                  от болка превита.

 

 Не мога, не искам

          и макар да боли,

                     ще изляза, а ти

  ако искаш ме виждай

                      с всички рани

          от всички твои бодли,

ако искаш съди ме,

              ако искаш убий ме...

 

Само не казвай, че не си ме познавал

и че никога не си ме обичал,

       защото тогава

ще ме ме видиш с криле,

   приковани към залеза,

от които кръвта ми към теб ще изтича...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...